Безсъници
Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат.
Тишината в стаята кънти,
сянката ти призрачно витае.
Щом за миг притворя аз очи
твоят дъх наоколо ухае!
Зная, ти си нейде там в нощта,
чувам ударите на сърцето
и една отронена сълза
се търкулва плахо по лицето.
Есен е. Не спира да вали.
Още по-студено е в душата.
Уморени моите очи
чакат със надежда светлината.
Там, сред суетата на деня
ще те търсят нейде из тълпата.
После пак ще чакат през нощта,
будни ще се взират в тишината!
© Георги Иванов All rights reserved.
