Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат.
Тишината в стаята кънти,
сянката ти призрачно витае.
Щом за миг притворя аз очи
твоят дъх наоколо ухае!
Зная, ти си нейде там в нощта,
чувам ударите на сърцето
и една отронена сълза ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up