10 окт. 2017 г., 10:59
Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат.
Тишината в стаята кънти,
сянката ти призрачно витае.
Щом за миг притворя аз очи
твоят дъх наоколо ухае!
Зная, ти си нейде там в нощта,
чувам ударите на сърцето
и една отронена сълза ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация