gogata622 (Георги Иванов)
548 108
10.10.2017 г., 10:59 ч.

Безсъници 

  Поезия
441 0 3

          Безсъници

 

Много нощи бягаше сънят,

като бреме ми тежеше мракът.

Спомените никога не спят.

Будни сврени в ъгъла те чакат.

 

Тишината в стаята кънти,

сянката ти призрачно витае.

Щом за миг притворя аз очи

твоят дъх наоколо ухае!

 

Зная, ти си нейде там в нощта,

чувам ударите на сърцето

и една отронена сълза

се търкулва плахо по лицето.

 

Есен е. Не спира да вали.

Още по-студено е в душата.

Уморени моите очи

чакат със надежда светлината.

 

Там, сред суетата на деня

ще те търсят нейде из тълпата.

После пак ще чакат през нощта,

будни ще се взират в тишината!

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??