Безсъници...

Безсъници...

... вятър облака издърпа

и под него засия

златен на Луната сърпа*

над стаената Земя...

* * * * * * *

Юрнаха се ветровете

не заспали из нощта –

мрака тайнствено засвети

в сюрреална красота!...

После „Демони” познати

грабнаха ме изведнъж...

(Кой ли дявол ги изпрати,

та обля ме леден дъжд!?...)

Уморен очи да стискам

тръгнал съм сега навън –

с вяра да намеря всичко

във изгубеният сън...

... Може да е в ракитака

покрай малката река,

дето óще да ме чака

Старата любов сега!...

Илѝ да е Страст отново

в път съвсем неосъзнат,

шепнейки амвонно слово

без обръщане назад.

... Може да е край морето

и с това, което знам

(нещо скъпо, не отнето!)

да броя вълните там...

Тъй като отдавна вече

хвърлих котва неразбран:

Океанът е далече –

Пътят е неизвървян!...

Може и да е химера,

но сега желая пак

днес в съня си да намеря

Оня чуден, южен бряг:

с разкривените му палми

и с огромните звезди,

и със ангелските псалми

над смълчаните води...

Но понеже е възможно

и със гибел да е той –

мислите жужат тревожно

в мене като пчелен рой...

А по страстните маршрути

плавам пак (но във съня!)

и се будя в нежни скути

на Сирени през деня....

Стара жажда ме измъчва

и влече като магнит,

че поне в едничка кръчма –

има ром недоизпит...

И във нея всички, прави

пеем до зората чак

тъжни песни (да забравим !)

тръгвайки към следващ бряг,

че е всеки бряг загадка

и необясним мираж.

Спират кораби не рядко

там, дори без екипаж...**

* * * * * * *

... облакът като завеса

бързо пак Луната скри,

щом се вятърът понесе

и внезапно ускорѝ...

30.06.2019

*вече в диталната ера може би трябва да се обясни:

сърп е дълъг нож, с извито като дъга, назъбено остриѐ,

с който се жъне ръчно.

**в Бермудския триъгълник са виждани в бури кораби без екипажи