30.06.2019 г., 17:50

Безсъници...

1.1K 1 1

 

Безсъници...

 

... вятър облака издърпа

и под него засия

златен на Луната сърпа*

над стаената Земя...

 

* * * * * * *

Юрнаха се ветровете

не заспали из нощта –

мрака тайнствено засвети

в сюрреална красота!...

 

После „Демони” познати

грабнаха ме изведнъж...

(Кой ли дявол ги изпрати,

та обля ме леден дъжд!?...)

 

Уморен очи да стискам

тръгнал съм сега навън –

с вяра да намеря всичко

във изгубеният сън...

 

... Може да е в ракитака

покрай малката река,

дето óще да ме чака

Старата любов сега!...

 

Илѝ да е Страст отново

в път съвсем неосъзнат,

шепнейки амвонно слово

без обръщане назад.

 

... Може да е край морето

и с това, което знам

(нещо скъпо, не отнето!)

да броя вълните там...

 

Тъй като отдавна вече

хвърлих котва неразбран:

Океанът е далече –

Пътят е неизвървян!...

 

Може и да е химера,

но сега желая пак

днес в съня си да намеря

Оня чуден, южен бряг:

 

с разкривените му палми

и с огромните звезди,

и със ангелските псалми

над смълчаните води...

 

Но понеже е възможно

и със гибел да е той –

мислите жужат тревожно

в мене като пчелен рой...

 

А по страстните маршрути

плавам пак (но във съня!)

и се будя в нежни скути

на Сирени през деня....

 

Стара жажда ме измъчва

и влече като магнит,

че поне в едничка кръчма –

има ром недоизпит...

 

И във нея всички, прави

пеем до зората чак

тъжни песни (да забравим !)

тръгвайки към следващ бряг,

 

че е всеки бряг загадка

и необясним мираж.

Спират кораби не рядко

там, дори без екипаж...**

 

* * * * * * *

... облакът като завеса

бързо пак Луната скри,

щом се вятърът понесе

и внезапно ускорѝ...

 

30.06.2019

*вече в диталната ера може би трябва да се обясни:

сърп е дълъг нож, с извито като дъга, назъбено остриѐ,

с който се жъне ръчно.

**в Бермудския триъгълник са виждани в бури кораби без екипажи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисълта тече леко, римата е приятна, идеята изпълнена, а природните картини вълшебни/усещат се осезаемо/!
    Пожелавам ти попътен вятър!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...