Jun 30, 2019, 5:50 PM

Безсъници...

1.1K 1 1

 

Безсъници...

 

... вятър облака издърпа

и под него засия

златен на Луната сърпа*

над стаената Земя...

 

* * * * * * *

Юрнаха се ветровете

не заспали из нощта –

мрака тайнствено засвети

в сюрреална красота!...

 

После „Демони” познати

грабнаха ме изведнъж...

(Кой ли дявол ги изпрати,

та обля ме леден дъжд!?...)

 

Уморен очи да стискам

тръгнал съм сега навън –

с вяра да намеря всичко

във изгубеният сън...

 

... Може да е в ракитака

покрай малката река,

дето óще да ме чака

Старата любов сега!...

 

Илѝ да е Страст отново

в път съвсем неосъзнат,

шепнейки амвонно слово

без обръщане назад.

 

... Може да е край морето

и с това, което знам

(нещо скъпо, не отнето!)

да броя вълните там...

 

Тъй като отдавна вече

хвърлих котва неразбран:

Океанът е далече –

Пътят е неизвървян!...

 

Може и да е химера,

но сега желая пак

днес в съня си да намеря

Оня чуден, южен бряг:

 

с разкривените му палми

и с огромните звезди,

и със ангелските псалми

над смълчаните води...

 

Но понеже е възможно

и със гибел да е той –

мислите жужат тревожно

в мене като пчелен рой...

 

А по страстните маршрути

плавам пак (но във съня!)

и се будя в нежни скути

на Сирени през деня....

 

Стара жажда ме измъчва

и влече като магнит,

че поне в едничка кръчма –

има ром недоизпит...

 

И във нея всички, прави

пеем до зората чак

тъжни песни (да забравим !)

тръгвайки към следващ бряг,

 

че е всеки бряг загадка

и необясним мираж.

Спират кораби не рядко

там, дори без екипаж...**

 

* * * * * * *

... облакът като завеса

бързо пак Луната скри,

щом се вятърът понесе

и внезапно ускорѝ...

 

30.06.2019

*вече в диталната ера може би трябва да се обясни:

сърп е дълъг нож, с извито като дъга, назъбено остриѐ,

с който се жъне ръчно.

**в Бермудския триъгълник са виждани в бури кораби без екипажи

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисълта тече леко, римата е приятна, идеята изпълнена, а природните картини вълшебни/усещат се осезаемо/!
    Пожелавам ти попътен вятър!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...