pchelichkaaa (Папи)
7 24
16 ene 2008, 14:42

Безсъние 

  Poesía » De amor
934 0 10

Събуждам се отново късно нощем

от неканен гост във моя сън.

Колко плаках снощи,

плака с мен и времето навън.

 

Как кошмарно свършва всичко,

като сън животът ми изтече...

Все сърцето ми бе тъжно и самичко,

и не може, и не иска да пулсира вече.

 

Събуждам се отново, пак съм тъжна...

Гледам от прозореца самотната луна,

и тя ме гледа съпричастно, сякаш длъжна

да освети душата ми, потънала в тъга...

© Папи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??