Събуждам се отново късно нощем
от неканен гост във моя сън.
Колко плаках снощи,
плака с мен и времето навън.
Как кошмарно свършва всичко,
като сън животът ми изтече...
Все сърцето ми бе тъжно и самичко,
и не може, и не иска да пулсира вече.
Събуждам се отново, пак съм тъжна...
Гледам от прозореца самотната луна,
и тя ме гледа съпричастно, сякаш длъжна
да освети душата ми, потънала в тъга...
© Папи All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
