1 abr 2011, 21:28

Безсъние

  Poesía » Otra
861 0 8

Безсъние

Не мога да го стигна тоя сън.

Луната е подпряна на прозореца.

Надничам в отразената ù светлина,

изправена, като дете, на пръсти.

Иманярска жилка тайно ме влече

да се намъкна в нощната ù риза

и безразсъдно, в сънената тишина,

по пътя на Икар да мина. Близо е…

Накрая, уморена от възторг, ще спра

безумните си мисли. Във покоя

страховете си на звезден лъч ще окача.

За да се превърна във тъкач на сънища.

 

… Луната е подпряна на прозореца...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Хаджидимитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...