1 abr 2011, 21:28

Безсъние 

  Poesía » Otra
655 0 8

Безсъние

Не мога да го стигна тоя сън.

Луната е подпряна на прозореца.

Надничам в отразената ù светлина,

изправена, като дете, на пръсти.

Иманярска жилка тайно ме влече

да се намъкна в нощната ù риза

и безразсъдно, в сънената тишина,

по пътя на Икар да мина. Близо е…

Накрая, уморена от възторг, ще спра

безумните си мисли. Във покоя

страховете си на звезден лъч ще окача.

За да се превърна във тъкач на сънища.

 

… Луната е подпряна на прозореца...

 

 

© Таня Хаджидимитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??