Безсъние
Не мога да го стигна тоя сън.
Луната е подпряна на прозореца.
Надничам в отразената ù светлина,
изправена, като дете, на пръсти.
Иманярска жилка тайно ме влече
да се намъкна в нощната ù риза
и безразсъдно, в сънената тишина,
по пътя на Икар да мина. Близо е…
Накрая, уморена от възторг, ще спра
безумните си мисли. Във покоя
страховете си на звезден лъч ще окача. ...