Безсъние
Безсъние
Не мога да го стигна тоя сън.
Луната е подпряна на прозореца.
Надничам в отразената ù светлина,
изправена, като дете, на пръсти.
Иманярска жилка тайно ме влече
да се намъкна в нощната ù риза
и безразсъдно, в сънената тишина,
по пътя на Икар да мина. Близо е…
Накрая, уморена от възторг, ще спра
безумните си мисли. Във покоя
страховете си на звезден лъч ще окача.
За да се превърна във тъкач на сънища.
… Луната е подпряна на прозореца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Хаджидимитрова Все права защищены
