Безсъние
Безсъние
Не мога да го стигна тоя сън.
Луната е подпряна на прозореца.
Надничам в отразената ù светлина,
изправена, като дете, на пръсти.
Иманярска жилка тайно ме влече
да се намъкна в нощната ù риза
и безразсъдно, в сънената тишина,
по пътя на Икар да мина. Близо е…
Накрая, уморена от възторг, ще спра
безумните си мисли. Във покоя
страховете си на звезден лъч ще окача.
За да се превърна във тъкач на сънища.
… Луната е подпряна на прозореца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени
