Безсъние

19 sept 2016, 8:02

Poesía

339 0 2

Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха...
Нощите безкрайни...
Бе време дълго,тягостно и с много
болка.
Болка от която страдах аз.
И най вече пострада моето сърце.
Защото вече живея със
инфаркта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсъние

Искате да прочетете повече?

Propuestas