aap (Ангел)
871 3597
19.09.2016 г., 8:02 ч.

Безсъние 

  Поезия
285 0 2

Във нощите прогонили съня ми!

В тъмата на заблудената душа...

Лежах вперил поглед в тъмнината,

и търсех собствена вина!?

 

Не бе една,дори и две не бяха...

Нощите безкрайни...

Бе време дълго,тягостно и с много 

болка.

Болка от която страдах аз.

 

И най вече пострада моето сърце.

Защото вече живея със

инфаркта...

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е!До нови мила !!!Васе!!!
  • Безсънието води до разбор на живота. Има много грешки, но важното е да ги поправим в този живот. Не можем ли-искаме прошка! Поздрав!
Предложения
: ??:??