Безсъние

Sep 19, 2016, 8:02 AM

Poetry

349 0 2

Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха...
Нощите безкрайни...
Бе време дълго,тягостно и с много
болка.
Болка от която страдах аз.
И най вече пострада моето сърце.
Защото вече живея със
инфаркта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсъние

Want to read more?

Random works