27 dic 2011, 11:29

Безсъние омайно 

  Poesía
762 0 12

 

При пълнолуние трудно заспивам,

дори не затварям очи.

Поглеждам луната, изгряла в небето

сред хиляди ярки звезди.

 

А в стаята ми сенки се преплитат,

долетели от върха заскрежен.

И сякаш безшумно танцуват

в тишината дълбока край мен.

 

Среднощ минава, а не спя,

неспокойна се лута душата.

Дали защото съм сама

изгубена в омайна тишина?

 

Пристъпвам безшумно до прозореца

с поглед, в небосвода зареян.

Дали бих могла да преброя

звездите до сутринта?

Ще опитам...

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??