27.12.2011 г., 11:29 ч.

Безсъние омайно 

  Поезия
765 0 12

 

При пълнолуние трудно заспивам,

дори не затварям очи.

Поглеждам луната, изгряла в небето

сред хиляди ярки звезди.

 

А в стаята ми сенки се преплитат,

долетели от върха заскрежен.

И сякаш безшумно танцуват

в тишината дълбока край мен.

 

Среднощ минава, а не спя,

неспокойна се лута душата.

Дали защото съм сама

изгубена в омайна тишина?

 

Пристъпвам безшумно до прозореца

с поглед, в небосвода зареян.

Дали бих могла да преброя

звездите до сутринта?

Ще опитам...

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??