Безсъние омайно
При пълнолуние трудно заспивам,
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат,
долетели от върха заскрежен.
И сякаш безшумно танцуват
в тишината дълбока край мен.
Среднощ минава, а не спя,
неспокойна се лута душата.
Дали защото съм сама
изгубена в омайна тишина?
Пристъпвам безшумно до прозореца
с поглед, в небосвода зареян.
Дали бих могла да преброя
звездите до сутринта?
Ще опитам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
