6 jul 2017, 11:17

Безсънна молитва 

  Poesía » Civil
451 4 14

    в памет на Георги Братанов

 

Сърцето, твоето сърце,

ще издържи ли на събитията днешни?

Ти протягаш двете си ръце,

за да опазиш любовта от грешки.

 

Душата, твоята душа,

ще понесе ли днешните терзания,

ако граденото рушат

алчните за почести и звания?

 

И ти оставаш вече сам,

разпнат от безсънните въпроси...

Нали душата ти е храм,

над който песните се носят?

 

Сърцето вече не звъни –

с камбанен екот не ни буди...

Дано доброто промени

света – мечтан от теб, за другите.

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??