Безсънна молитва
в памет на Георги Братанов
Сърцето, твоето сърце,
ще издържи ли на събитията днешни?
Ти протягаш двете си ръце,
за да опазиш любовта от грешки.
Душата, твоята душа,
ще понесе ли днешните терзания,
ако граденото рушат
алчните за почести и звания?
И ти оставаш вече сам,
разпнат от безсънните въпроси...
Нали душата ти е храм,
над който песните се носят?
Сърцето вече не звъни –
с камбанен екот не ни буди...
Дано доброто промени
света – мечтан от теб, за другите.
© Стойчо Станев All rights reserved.
