Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля,
че съм те забравила …
Разпознах те по мълчанието.
По диханието на твоята близост.
И по тласъците,
с които проникваше в мен…
А после, на разсъмване, си тръгна.
Разтвори се в мига на пробуждането. ...