Безсъзнателно

14 ago 2024, 21:54

Poesía » Verso libre

247 2 1

Ти влезе със среднощния полъх

през открехнатия прозорец на съня.

Ненадейно, незнайно как и защо…

Не, не бях те повикала.

Дори бях започнала да си мисля,

че съм те забравила …

Разпознах те по мълчанието.

По диханието на твоята близост.

И по тласъците,

с които проникваше в мен…

А после, на разсъмване, си тръгна.

Разтвори се в мига на пробуждането.

Но след теб бе останала любовта…

Албена Димитрова

12.1.2024.

София.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.