Безсъзнателно
Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля,
че съм те забравила …
Разпознах те по мълчанието.
По диханието на твоята близост.
И по тласъците,
с които проникваше в мен…
А после, на разсъмване, си тръгна.
Разтвори се в мига на пробуждането.
Но след теб бе останала любовта…
Албена Димитрова
12.1.2024.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
