Безсъзнателно
Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля,
че съм те забравила …
Разпознах те по мълчанието.
По диханието на твоята близост.
И по тласъците,
с които проникваше в мен…
А после, на разсъмване, си тръгна.
Разтвори се в мига на пробуждането.
Но след теб бе останала любовта…
Албена Димитрова
12.1.2024.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
