Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля,
че съм те забравила …
Разпознах те по мълчанието.
По диханието на твоята близост.
И по тласъците,
с които проникваше в мен…
А после, на разсъмване, си тръгна.
Разтвори се в мига на пробуждането.
Но след теб бе останала любовта…
Албена Димитрова
12.1.2024.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
