yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
21 ene 2011, 20:43

Безумно жива 

  Poesía
1001 0 17

Ти спря до мен, очакван миг...

По устните ми се изплези.

Забравих за предишния момент -

нацупен, плачещ като бебе.

Погъделичка ме със смях

и хукнах подир тебе.

 

Надвеси се над моя сън

и тихо в пазвата му влезе,

изпълни го със плът и кръв,

с желание да бъда себе си.

Погалих нежния ти дъх

и те оставих да проникнеш в мен.

 

И ето ме – земята покорих,

и двете си очи отворила,

щастлива, че на този свят

изпращам и посрещам мигове –

без страх, без свян... все още...

И просто съм безумно жива.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??