21 янв. 2011 г., 20:43

Безумно жива 

  Поэзия
953 0 17

Ти спря до мен, очакван миг...

По устните ми се изплези.

Забравих за предишния момент -

нацупен, плачещ като бебе.

Погъделичка ме със смях

и хукнах подир тебе.

 

Надвеси се над моя сън

и тихо в пазвата му влезе,

изпълни го със плът и кръв,

с желание да бъда себе си.

Погалих нежния ти дъх

и те оставих да проникнеш в мен.

 

И ето ме – земята покорих,

и двете си очи отворила,

щастлива, че на този свят

изпращам и посрещам мигове –

без страх, без свян... все още...

И просто съм безумно жива.

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??