yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
Jan 21, 2011, 8:43 PM

Безумно жива 

  Poetry
1000 0 17

Ти спря до мен, очакван миг...

По устните ми се изплези.

Забравих за предишния момент -

нацупен, плачещ като бебе.

Погъделичка ме със смях

и хукнах подир тебе.

 

Надвеси се над моя сън

и тихо в пазвата му влезе,

изпълни го със плът и кръв,

с желание да бъда себе си.

Погалих нежния ти дъх

и те оставих да проникнеш в мен.

 

И ето ме – земята покорих,

и двете си очи отворила,

щастлива, че на този свят

изпращам и посрещам мигове –

без страх, без свян... все още...

И просто съм безумно жива.

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??