Безумно жива

Jan 21, 2011, 8:43 PM

Poetry

1035 0 17

Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях
и хукнах подир тебе.
Надвеси се над моя сън
и тихо в пазвата му влезе,
изпълни го със плът и кръв,
с желание да бъда себе си.
Погалих нежния ти дъх
и те оставих да проникнеш в мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безумно жива

Want to read more?

Random works