Безумно жива
1.1K
0
17
Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях
и хукнах подир тебе.
Надвеси се над моя сън
и тихо в пазвата му влезе,
изпълни го със плът и кръв,
с желание да бъда себе си.
Погалих нежния ти дъх
и те оставих да проникнеш в мен.
И ето ме – земята покорих,
и двете си очи отворила,
щастлива, че на този свят
изпращам и посрещам мигове –
без страх, без свян... все още...
И просто съм безумно жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
хареса ми
