Спряло времето отдавна -
само часовникът там си тиктака,
а иначе всичко си е същото -
не растем, не стареем и не чувстваме.
Настъпило е безвремие.
Следват изгреви и залези,
нищо и никого непроменящи
и разговори едни и същи,
редени с думи уморени.
Слепи за своето ненужие,
продължаваме да се повтаряме,
наплашени да не дойде краят, ...