21.07.2009 г., 21:05

Безвремие

628 0 1

Спряло времето отдавна -

само часовникът там си тиктака,

а иначе всичко си е същото -

не растем, не стареем и не чувстваме.

Настъпило е безвремие.

 

Следват изгреви и залези,

нищо и никого непроменящи

и разговори едни и същи,

редени с думи уморени.

 

Слепи за своето ненужие,

продължаваме да се повтаряме,

наплашени да не дойде краят,

неразбрали, че той предхожда началото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бехра Зюлкяр Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...