22 jun 2017, 16:28

Безвъзвратно

  Poesía
919 9 29

Отминалото

време не може да се върне

и няма порива си

вятърът да спре.

Душата,

ослепяла, не би могла да зърне

обичащото,

предано сърце.

Пропусната

възможност обратно се не дава,

а с дадената дума на мястото тежиш.

Завинаги тъгата в теб остава,

но вярваш ли във себе си,

ще полетиш.

И болката

душата прави по-корава,

а най-голяма сладост

пак може да горчи.

Любов гори,

изпаднеш ли в забрава,

но жив си ти, човече,

когато те боли!

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Иржи. Това са просто истини, които споделям. Не откивам топлата вода. Радвам се, че и този стих ти е допаднал!
  • Целият ти стих,Веси,е изграден от истина,правила от живота1"Пропусната възможност обратно се не дава..."или "отминалото време не може да се върне" .....
  • Благодаря ти за оценките и коментарите, Райне! За мен те означават много! Поздрави!
  • Животът е полет и всеки си е пилот! Показваш пътя след безвъзвратното...
  • Лебовски, за мен е чест! Благодаря! Вальо, благодаря и на теб!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...