Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата,
ослепяла, не би могла да зърне
обичащото,
предано сърце.
Пропусната
възможност обратно се не дава,
а с дадената дума на мястото тежиш.
Завинаги тъгата в теб остава,
но вярваш ли във себе си,
ще полетиш.
И болката
душата прави по-корава,
а най-голяма сладост
пак може да горчи.
Любов гори,
изпаднеш ли в забрава,
но жив си ти, човече,
когато те боли!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
