22 июн. 2017 г., 16:28

Безвъзвратно

917 9 29

Отминалото

време не може да се върне

и няма порива си

вятърът да спре.

Душата,

ослепяла, не би могла да зърне

обичащото,

предано сърце.

Пропусната

възможност обратно се не дава,

а с дадената дума на мястото тежиш.

Завинаги тъгата в теб остава,

но вярваш ли във себе си,

ще полетиш.

И болката

душата прави по-корава,

а най-голяма сладост

пак може да горчи.

Любов гори,

изпаднеш ли в забрава,

но жив си ти, човече,

когато те боли!

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Иржи. Това са просто истини, които споделям. Не откивам топлата вода. Радвам се, че и този стих ти е допаднал!
  • Целият ти стих,Веси,е изграден от истина,правила от живота1"Пропусната възможност обратно се не дава..."или "отминалото време не може да се върне" .....
  • Благодаря ти за оценките и коментарите, Райне! За мен те означават много! Поздрави!
  • Животът е полет и всеки си е пилот! Показваш пътя след безвъзвратното...
  • Лебовски, за мен е чест! Благодаря! Вальо, благодаря и на теб!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....