Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата,
ослепяла, не би могла да зърне
обичащото,
предано сърце.
Пропусната
възможност обратно се не дава,
а с дадената дума на мястото тежиш.
Завинаги тъгата в теб остава,
но вярваш ли във себе си,
ще полетиш.
И болката
душата прави по-корава,
а най-голяма сладост
пак може да горчи.
Любов гори,
изпаднеш ли в забрава,
но жив си ти, човече,
когато те боли!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени