22.06.2017 г., 16:28

Безвъзвратно

915 9 29

Отминалото

време не може да се върне

и няма порива си

вятърът да спре.

Душата,

ослепяла, не би могла да зърне

обичащото,

предано сърце.

Пропусната

възможност обратно се не дава,

а с дадената дума на мястото тежиш.

Завинаги тъгата в теб остава,

но вярваш ли във себе си,

ще полетиш.

И болката

душата прави по-корава,

а най-голяма сладост

пак може да горчи.

Любов гори,

изпаднеш ли в забрава,

но жив си ти, човече,

когато те боли!

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Иржи. Това са просто истини, които споделям. Не откивам топлата вода. Радвам се, че и този стих ти е допаднал!
  • Целият ти стих,Веси,е изграден от истина,правила от живота1"Пропусната възможност обратно се не дава..."или "отминалото време не може да се върне" .....
  • Благодаря ти за оценките и коментарите, Райне! За мен те означават много! Поздрави!
  • Животът е полет и всеки си е пилот! Показваш пътя след безвъзвратното...
  • Лебовски, за мен е чест! Благодаря! Вальо, благодаря и на теб!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...