Жената е капка от кръвта на Дявола...
Един ден Мефистофел пипнал роза,
бодил докоснал, пръста си убол,
болка, стон и тетанус, угроза
за първи път усетил и познал.
Извикал и притиснал пръст, но ето -
малка капка кръв изгубил той -
господарят на небитието,
изобщо не бил никакъв герой.
Като всеки мъж не носел болка
и пропускал дребните неща,
сигурно си казал: "Какво толкова -
капка сатанинска кръв в пръстта."
Тя обаче паднала на корен
от злополучния до днеска розов храст
и - магия - поникнал там достоен
за възхита и почуда ален цвят.
Имал той невероятна форма,
даже образ, мисъл, сетива,
кой да се досети, че без норма
света е имал вече първата Жена!
Била прекрасна, огнена, искряща,
самия Дявол покорила тя -
така и днес е - винаги се хващате
в мрежите на чудото "Жена".
От онези ранни светотворни нощи
до този зажаднял за Космос век
тя нежно цвете е все още,
той - просто възхищаващ се човек.
И аз съм капка от кръвта ти,
когато ме откриваш те боли,
но зная, че бил дал дъха си,
завинаги дано ме задържиш.
Все по Дявола равняват се мъжете.
Оставете изкусителните пози
и ако не сте готови да се убодете,
не се докосвайте до рози!
© Славяна Todos los derechos reservados