15.03.2017 г., 21:29 ч.

Библейска легенда 

  Поезия » Друга
1154 3 5

                                 Жената е капка от кръвта на Дявола...

 

Един ден Мефистофел пипнал роза,

бодил докоснал, пръста си убол,

болка, стон и тетанус, угроза

за първи път усетил и познал.

       Извикал и притиснал пръст, но ето -

       малка капка кръв изгубил той -

       господарят на небитието,

       изобщо не бил никакъв герой.

Като всеки мъж не носел болка

и пропускал дребните неща,

сигурно си казал: "Какво толкова -

капка сатанинска кръв в пръстта."

       Тя обаче паднала на корен

       от злополучния до днеска розов храст

       и - магия - поникнал там достоен

       за възхита и почуда ален цвят.

Имал той невероятна форма,

даже образ, мисъл, сетива,

кой да се досети, че без норма

света е имал вече първата Жена!

       Била прекрасна, огнена, искряща,

       самия Дявол покорила тя - 

       така и днес е - винаги се хващате

       в мрежите на чудото "Жена".

От онези ранни светотворни нощи

до този зажаднял за Космос век

тя нежно цвете е все още,

той - просто възхищаващ се човек.

       И аз съм капка от кръвта ти,

       когато ме откриваш те боли,

       но зная, че бил дал дъха си,

       завинаги дано ме задържиш.

Все по Дявола равняват се мъжете.

Оставете изкусителните пози

и ако не сте готови да се убодете,

не се докосвайте до рози!

 

 

© Славяна Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1128 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??