15 мар. 2017 г., 21:29

Библейска легенда

1.8K 3 5

                                 Жената е капка от кръвта на Дявола...

 

Един ден Мефистофел пипнал роза,

бодил докоснал, пръста си убол,

болка, стон и тетанус, угроза

за първи път усетил и познал.

       Извикал и притиснал пръст, но ето -

       малка капка кръв изгубил той -

       господарят на небитието,

       изобщо не бил никакъв герой.

Като всеки мъж не носел болка

и пропускал дребните неща,

сигурно си казал: "Какво толкова -

капка сатанинска кръв в пръстта."

       Тя обаче паднала на корен

       от злополучния до днеска розов храст

       и - магия - поникнал там достоен

       за възхита и почуда ален цвят.

Имал той невероятна форма,

даже образ, мисъл, сетива,

кой да се досети, че без норма

света е имал вече първата Жена!

       Била прекрасна, огнена, искряща,

       самия Дявол покорила тя - 

       така и днес е - винаги се хващате

       в мрежите на чудото "Жена".

От онези ранни светотворни нощи

до този зажаднял за Космос век

тя нежно цвете е все още,

той - просто възхищаващ се човек.

       И аз съм капка от кръвта ти,

       когато ме откриваш те боли,

       но зная, че бил дал дъха си,

       завинаги дано ме задържиш.

Все по Дявола равняват се мъжете.

Оставете изкусителните пози

и ако не сте готови да се убодете,

не се докосвайте до рози!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...