19 jun 2012, 12:16

Библия

  Poesía
870 0 6

 

Ако бях монах, щях да имам Библия,

томче светлина в двете си ръце,

сутрин да чета, вечер да прелиствам,

вечно и добро откровение.

 

Но не съм монах и си нямам Библия.

Друго имам тук, в двете си ръце,

сутрин го чета, вечер го прелиствам

и душата ми става на небе.

 

То е Павел Матев, мека книжка стихове,

томче светлина в двете ми ръце.

Всеки е монах, всеки има Библия,

но му трябва знак, за да разбере.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...