19.06.2012 г., 12:16

Библия

868 0 6

 

Ако бях монах, щях да имам Библия,

томче светлина в двете си ръце,

сутрин да чета, вечер да прелиствам,

вечно и добро откровение.

 

Но не съм монах и си нямам Библия.

Друго имам тук, в двете си ръце,

сутрин го чета, вечер го прелиствам

и душата ми става на небе.

 

То е Павел Матев, мека книжка стихове,

томче светлина в двете ми ръце.

Всеки е монах, всеки има Библия,

но му трябва знак, за да разбере.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...