Ако бях монах, щях да имам Библия,
томче светлина в двете си ръце,
сутрин да чета, вечер да прелиствам,
вечно и добро откровение.
Но не съм монах и си нямам Библия.
Друго имам тук, в двете си ръце,
сутрин го чета, вечер го прелиствам
и душата ми става на небе.
То е Павел Матев, мека книжка стихове,
томче светлина в двете ми ръце.
Всеки е монах, всеки има Библия,
но му трябва знак, за да разбере.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
