Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света.
Навярно щото наближавам края.
И хоризонта тича срещу мен.
И истински престанах да играя,
защото се почувствах наранен!
И губя бавно всяка перспектива,
и времето стеснава своя кръг...
Надеждата ми истински се свива
в очакване на някакъв недъг.
Не знам защо се чувствам по-самотен.
На никого не искам да тежа!
И като някога, аз ни се чувствам "ротен"...
На тая кълка, вече не лежа...
02.10.2014г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados