Бих искал да е радостта
Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света.
Навярно щото наближавам края.
И хоризонта тича срещу мен.
И истински престанах да играя,
защото се почувствах наранен!
И губя бавно всяка перспектива,
и времето стеснава своя кръг...
Надеждата ми истински се свива
в очакване на някакъв недъг.
Не знам защо се чувствам по-самотен.
На никого не искам да тежа!
И като някога, аз ни се чувствам "ротен"...
На тая кълка, вече не лежа...
02.10.2014г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени