5.12.2015 г., 22:12

Бих искал да е радостта

351 0 0

 Бих искал да е радостта

 

Не знам защо"миньора" ме преследва,

а бих желал туй да е радостта

и колкото  по с възрастта напредвам,

по мил ми става вече и света.

 

Навярно щото наближавам края.

И хоризонта тича срещу мен.

И истински престанах да играя,

защото се почувствах наранен!

 

И губя бавно всяка перспектива,

и времето стеснава своя кръг...

Надеждата ми истински се свива

в очакване на някакъв недъг.

 

Не знам защо се чувствам по-самотен.

На никого не искам да тежа!

И като някога, аз ни се чувствам "ротен"...

На тая кълка, вече не лежа...

  02.10.2014г.Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...