Бих искал да е радостта

Не знам защо"миньора" ме преследва,

а бих желал туй да е радостта

и колкото  по с възрастта напредвам,

по мил ми става вече и света.

Навярно щото наближавам края.

И хоризонта тича срещу мен.

И истински престанах да играя,

защото се почувствах наранен!

И губя бавно всяка перспектива,

и времето стеснава своя кръг...

Надеждата ми истински се свива

в очакване на някакъв недъг.

Не знам защо се чувствам по-самотен.

На никого не искам да тежа!

И като някога, аз ни се чувствам "ротен"...

На тая кълка, вече не лежа...

  02.10.2014г.Драгойново