5 дек. 2015 г., 22:12

Бих искал да е радостта

348 0 0

 Бих искал да е радостта

 

Не знам защо"миньора" ме преследва,

а бих желал туй да е радостта

и колкото  по с възрастта напредвам,

по мил ми става вече и света.

 

Навярно щото наближавам края.

И хоризонта тича срещу мен.

И истински престанах да играя,

защото се почувствах наранен!

 

И губя бавно всяка перспектива,

и времето стеснава своя кръг...

Надеждата ми истински се свива

в очакване на някакъв недъг.

 

Не знам защо се чувствам по-самотен.

На никого не искам да тежа!

И като някога, аз ни се чувствам "ротен"...

На тая кълка, вече не лежа...

  02.10.2014г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...