13 jun 2007, 23:31

Бисерно

  Poesía
716 0 9

Нека легна до тебе,
да докосна ръката,
да се вгледам в очите
и да чуя сърцето -
за да ти имам доверие!
Ще ти разказвам живота си,
а ти  ме виждай с душата си!
Нека постелята
не ми дава да ставам
и в пелената от сълзи
да се разголвам - ранима и хубава
все пред теб - непознатия!
Нека да вдишам
на утрото въздуха,
натежало от моите думи!
И облякла
свойта рокля измачкана,
да си тръгна, но след мен
да оставя вратата отворена!!!
 
13.06.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...