13.06.2007 г., 23:31

Бисерно

715 0 9

Нека легна до тебе,
да докосна ръката,
да се вгледам в очите
и да чуя сърцето -
за да ти имам доверие!
Ще ти разказвам живота си,
а ти  ме виждай с душата си!
Нека постелята
не ми дава да ставам
и в пелената от сълзи
да се разголвам - ранима и хубава
все пред теб - непознатия!
Нека да вдишам
на утрото въздуха,
натежало от моите думи!
И облякла
свойта рокля измачкана,
да си тръгна, но след мен
да оставя вратата отворена!!!
 
13.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....