13 июн. 2007 г., 23:31

Бисерно

714 0 9

Нека легна до тебе,
да докосна ръката,
да се вгледам в очите
и да чуя сърцето -
за да ти имам доверие!
Ще ти разказвам живота си,
а ти  ме виждай с душата си!
Нека постелята
не ми дава да ставам
и в пелената от сълзи
да се разголвам - ранима и хубава
все пред теб - непознатия!
Нека да вдишам
на утрото въздуха,
натежало от моите думи!
И облякла
свойта рокля измачкана,
да си тръгна, но след мен
да оставя вратата отворена!!!
 
13.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...