12 jul 2023, 11:25

Бит

  Poesía » Otra
856 1 2

Светло е. Сивото.

Като небе.

Сънено. Утринно.

С дух на дете,

търсещо, вкусващо

форма и цвят,

докато ходи

напред, и назад.

 

Вижда ли? Себе си.

Или пък не.

Може ли? Иска ли?

Да разбере...

Времето. Нравите.

От дух и плът.

А коленете!?

Дали го болят?

 

Слънцето

връща се.

В своя зенит.

Сенките

свиват се.

Бит като бит.

Спъва се.

В корени.

Сякаш във враг.

С тежка корона.

И с черно-бял впряг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...