Бит
Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо
форма и цвят,
докато ходи
напред, и назад.
Вижда ли? Себе си.
Или пък не.
Може ли? Иска ли?
Да разбере...
Времето. Нравите.
От дух и плът.
А коленете!?
Дали го болят?
Слънцето
връща се.
В своя зенит.
Сенките
свиват се.
Бит като бит.
Спъва се.
В корени.
Сякаш във враг.
С тежка корона.
И с черно-бял впряг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
