Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо
форма и цвят,
докато ходи
напред, и назад.
Вижда ли? Себе си.
Или пък не.
Може ли? Иска ли?
Да разбере...
Времето. Нравите.
От дух и плът.
А коленете!?
Дали го болят?
Слънцето
връща се.
В своя зенит.
Сенките
свиват се.
Бит като бит.
Спъва се.
В корени.
Сякаш във враг.
С тежка корона.
И с черно-бял впряг.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
