Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо
форма и цвят,
докато ходи
напред, и назад.
Вижда ли? Себе си.
Или пък не.
Може ли? Иска ли?
Да разбере...
Времето. Нравите.
От дух и плът.
А коленете!?
Дали го болят?
Слънцето
връща се.
В своя зенит.
Сенките
свиват се.
Бит като бит.
Спъва се.
В корени.
Сякаш във враг.
С тежка корона.
И с черно-бял впряг.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
