Битие́... 2

... но де́ ли се дяна Оная

изгаряща страст по нощи́те!...

И аз ли старея – не зная!...

– Или́ пък стареят Звездите?...

А исках Безкрая да стигна,

дори и зад него оттатък...

Съдбата веднъж ми „намигна“,

но беше, за жалост, за кратко...

А имаше страст обая́телна

във толкова но́щи безсънни!...

И дива любов, очарова́телна –

пак малко преди да разсъмне!...

Не зная какво да си мисля:

– дали́ и мечтите умират!...

И аз ли старея наистина,

щом Времето вече не спира?...

Но имаше дни, във които,

а можехме, и да го спираме,

и бяха тогава Звездите

безсмъртни, дори и ги стигахме...

В моменти, когато ни грабваше

страстта във обятия жадни,

какво ли там друго ни трябваше

във лудия шанс да сме млади!...

... Живота бе само: „Начало“ –

за „Край“ и не мислехме даже!...

... а от всичко до днес оста́нало:

– старея ли кой да ми каже!...

12.10.2019.