Oct 12, 2019, 6:33 PM

Битие́... 2...

466 1 1

Битие́... 2

 

... но де́ ли се дяна Оная

изгаряща страст по нощи́те!...

И аз ли старея – не зная!...

– Или́ пък стареят Звездите?...

 

А исках Безкрая да стигна,

дори и зад него оттатък...

Съдбата веднъж ми „намигна“,

но беше, за жалост, за кратко...

 

А имаше страст обая́телна

във толкова но́щи безсънни!...

И дива любов, очарова́телна –

пак малко преди да разсъмне!...

 

Не зная какво да си мисля:

дали́ и мечтите умират!...

И аз ли старея наистина,

щом Времето вече не спира?...

 

Но имаше дни, във които,

а можехме, и да го спираме,

и бяха тогава Звездите

безсмъртни, дори и ги стигахме...

 

В моменти, когато ни грабваше

страстта във обятия жадни,

какво ли там друго ни трябваше

във лудия шанс да сме млади!...

 

... Живота бе само:Начало“ –

за „Край“ и не мислехме даже!...

 

... а от всичко до днес оста́нало:

старея ли кой да ми каже!...

 

12.10.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....